Преди три дена... Там където започна всичко

by Ex Чет Юни 14, 2012 6:52 pm

Следях я отново, за пореден път, не знаеше ли че е опасно да се разхожда по тъмно? Нима не си беше научила урока? И тогава и сега гледах да бъда тих, да се сливам с ноща и да не успее да ме забележе, но за втори път, явно не се прикривах добре. Тя се обърна, но не успя да ме види, сега бях незабележим. Имах чувството че нещата се повтарят и че всичко ще стане точно като предишния път и тя отново ще бъде наранена. Не исках това, не исках да я нараня отново. Тя отново тръгна напред, а аз след нея. Отново се обърна, но този път ме видя, колкото беше възможно да не види в тъмнината. Приближих се още към нея, знаейки че беше твърде изплашена за да избяга. Бях гдняр. Е това се очакваше, все пак идвах от Ада, нали? Спрях се и я погледнах в така прекрасните зелени очи. – Пораснала си Каролин... – Прошепнах достатъчно силно за да ме чуе. – Колко време мина... може би година?

by **Carolyn.** Чет Юни 14, 2012 7:36 pm

Какво правиш, Каролин, мислеше си тя, докато крачеше по поредната тъмна улица. След онази случка тя избягваше тъмните, тесни улички, по които нямаше жива душа, но този път нямаше търпение да се прибере и това бе единствения начин да стига до тях по - бързо. А и когато тръгна улицата беше по - осветена, но съвсем случайно лампите изгаснаха точно, когато тя минаваше покрай тях, което само накара фобията 'и от подобни места като тези да се усили многократно. И с всяка секунда забързваше крачката си, но сякаш тази улица нямаше край. И изведнъж чу абсолютно същия шум, както преди година. Обърна се назад, нямаше никой. Продължи напред, но отново го чу и се обърна назад и този път го видя. Видя тъмната сянка, наподобяваща мъж, на няколко крачки от нея. Сякаш се намираше във филм на ужасите, който вече бе гледала и имаше на представа какво щеше да се случи след това, но нямаше силите да изключи телевизора и продължаваше да го гледа. В този случай да седи на мястото си, както беше седяла преди година, взирайки се в непознатия.
Сърцето 'и започна да бие лудо, чувайки гласа на мъжа. Беше абсолютно същия като преди година. Помнеше го много добре. Нямаше никакъв шанс да го забрави. И вместо да викне помощ, вместо да започне да тича в другата посока, тя отново стоеше там, неподвижна.
Очите 'и се взираха в мъжа пред нея, чието лице отново бе обзето от тъмнината и единственото, което различаваше бяха очертанията на тялото му.
- Ти.. - Откъсна се от устата 'и.
На лицето 'и ясно можеше да се разчеше шокът, който разкъсваше цялата 'и същност отвътре. Това трябва да е някаква шега, помисли си първоначално, но докато той я приближаваше тя осъзна, че не е. Това е реалността и се случва както преди.
- Не се приближавай до мен - каза тя съвсем ясно и беше напълно сериозна, опитвайки да прикрие всички останали чувства, като паниката, която налягаше душата 'и.

by Ex Чет Юни 14, 2012 8:00 pm

Усещах чувствата й, чувах мислите й, но въпреки това всичко ме теглеше към нея. Знаех, че я плаша до смърт. Да, нали аз бях този, който я накара да ме мрази. Бях на крачка от нея когато протегнах ръката си и докоснах меката руса косица. Гледах в онези така красиви очи, които спираха дъха ми. Защо ми действаше така? Дали това беше тя? Не, сигурно си въобразявах, вероятно само ми се искаше да е тя. Макар да ми беше казала да не се приближавам го бях сторил, а тя все така седеше неподвижна, вкоченена от страха, който я беше залял.
– Нищо няма да ти сторя, обещавам... – Завъртях едно кичурче от косата и около пръстите си и на лицето ми се разля лека усмивка.
Лампите около нас премигнаха няколко пъти и улицата отново се освети. Макар на мен да не ми трябваше светлина, за да я виждам добре, на нея и беше необходима.
– Красива си Каролин... Винаги си била красива. Когато беше на пет, а после и на десет, дори сега когато си на осемнадесет. Винаги си ме очаровала с красотата си. – Пуснах косата й, но още не отделях очи от нейните. Опитвах се да прочета мислите й, но беше невъзможно да успея, от хаоса, който беше завладял мозъка й.

by **Carolyn.** Чет Юни 14, 2012 8:50 pm

Каролин цялата изтръпна, когато той докосна косата 'и и се заигра с нея. Дишаше учестено, сърцето 'и всеки миг щеше да изскочи от гърдите си, а страх се четеше в очите 'и, които бяха обърнати към тези на мъжа пред нея, който я гледаше. Човекът, който я плашеше до смърт и ако в момента Кари не бе парализирана от страх, щеше да е на километри надалеч, изтичала ги с всички сили, които има и продължавайки да тича без да спира и да се обръща назад. Ала не можеше. Сякаш бе заседнала в бетон, който я държеше облегнала се на стълба на една от уличните лампи, загледала се в мъжа, който 'и бе причинил ужасно нещо.
Чак сега осъзна, че можеше да види лицето му. Очите, устата, носа.. всеки един детайл, котйо до преди този миг никога не бе виждала. Което за жалост не я успокои. Напротив. Ужаси я още повече. Премигна няколко пъти бързо един след друг, отклонявайки погледа си от него, наклонявайки главата си настрани.
Последните му думи обаче я накараха да върне главата си отново към него и да го погледне още по - изненадана и стресната от преди. Когато е била на пет, на десет, и сега, на осемнадесет? Да не би да я преследваше? Да не би да я е следял целия си живот?
- Какво? - Зениците 'и бяха разширени до краен предел, което подчертаваше пъстрия цвят на очи.
До последно си мислеше, че е един от онези кошмари, които я будеха по средата на нощта с писъци, които се чуваха в другия край на града. Не толкова мислеше, колкото се молеше. Ала знаеше, че бе реалността и в момента стоеше пред него, наистина стоеше, и не мърдаше. Нямаше сили. Не знаеше какво да направи.
Каролин не му вярваше. Когато той каза, че нищо няма да 'и направи, тя не му повярва. И как щеше? Оказа се, че не бе само мъжа от преди година, отнел 'и насила девствеността, ами и преследвач от ранна детска възраст, което никак не 'и помагаше да преодолее страха и да направи някакво действие.
- Какво искаш от мен? - попита тя тихо, но достатъчно, за да може той да я чуе.

by Ex Чет Юни 14, 2012 9:25 pm

Отдръпнах се леко от нея, за да има възможност да си поема въздух, знаех че когато бях до нея и беше трудно, но вече просто не можех да стоя настрана. Беше ужасена от това, което й бях казал. Знам че беше шокиращо да го разбере, но аз бях до нея откакто започна живота й. Знаех всичко. Дори не се зачуди как беше възможно да съм я следвал, след като не изглеждах много по – голям от нея. Страха ме подсилваше и това беше още нещо, заради което мразех демонската си същност.
– Искам, да спреш да се страхуваш от мен. Аз не съм такъв за какъвто ме мислиш... – Боже изобщо не звучах убедително.Трябваше да се постарая повече. Как щях да и докажа, че грешеше, че не и бях сторил нищо. Нямаше доказателства. Напротих, всички улики сочеха, че съм я изнасилил. Май онази нощ се престарах. А това с кръвта беше в повече, можеше и да го пропусна, пък и намаше да е необходимо няколко пъти да си режа вените, за да изцапам хубаво чаршафа.
Истината беше, че онази нощ тя припадна, от страха, който изпитваше към мен, същия страх, който изпитваше и сега.
– Моля те... – Казах още по – нежно и внимателно, като погалих бузката й. – Спри да се страхуваш... Мислиш ли, че ако исках да те нараня, до сега вече щях да съм го сторил... Помисли си и ми отговори, какво страшно има в мен... Аз съм обикновен човек, който... – Лъжех, мразех да лъжа, а сега щях да я излъжа за две неща. Първото е че съм човек, а второто, щях да поддържам досегашната лъжа, като добавих. – Който, направи грешка...

by Sponsored content

Преди три дена... Там където започна всичко

Преди три дена... Там където започна всичко

Re: Преди три дена... Там където започна всичко

Re: Преди три дена... Там където започна всичко

Re: Преди три дена... Там където започна всичко

Re: Преди три дена... Там където започна всичко

Re: Преди три дена... Там където започна всичко