Пристанището

След дълги дни и едва ли не халотично плаване в безкрайните океански войни , Мемориал усети приятния нюх на земята във вятъра , усети дори и топлината на дома. И въпреки ,че се бе затъжила безкрайно много ,за това какво е чувството да стъпиш на твърда земя , да поговориш в приятели , тя все още продължаваше да обожава водата и кораба си.А този кораб не бе просто кораб , той бе нещо огромно и старо.Бе от онези дървените , от едно време , които разполагаха с изключителна красота. Името му бе Емералд. Либерте го обожаваше , обичаше скърцащия звук ,който се пронизваше от влажните дъски , обичаше и дори самата миризма на влага и прохладата. Нищо че корабът бе боен , той си оставаше красив.
Тъкмо когато търпението ѝ бе готово да се изчерпи , тя чу приветстващите напеви на камбаните и знаеше ,че вече ще може да слезе.
Щом Емералд най-сетне спря да се движи и пусна котва като бе завързана стабилно за дока с дебели въжета , Мемориал хукна по палубата , разбута моряците си и мина ниско под такелажа. След това се спусна с лекота по трапа и скочи уверено на дока в Трейвълтаун.
Ах , дом , мил дом ! Да, прекрасно бе да се завърнеш на родна земя.
Либерте се запъти право напред , като започна да се оглежда сякаш кракът и стъпваше за пръв път тук , сякаш бе на непозната земя , но истината просто бе ,че учите и не можеха да се насладят на така дълбоко познатата гледка.
Естествено обаче , идилията трябваше да бъде развалена в момента в който Мемориал се сблъска в гърба на едно тъмнокосо момиче и е избута леко.
-Прощавайте ! - Възкликна бързо тя с искрица в очите си , като на ум си припомни ,че няма да е зле да продължава да се наслаждава , но и все пак малко да гледа къде върви ...

Разходката си беше хубава и преди някакво тъмнокосо момиче да се блъсне в мен и да ме настъпе по крака. На всичкото отгоре бях с джапанка. Заподскачах.
-Ау!Ау! Да, добре съм! Ау! Няма нищо!
И с подскоците си леко я блъснах.
-Дап, сори!
След като се успокоих и видях, че пръстите ми са цели рекох:
-Здрасти, настъпващо момиче! Аз съм Отрова! Не, имам предвид.. Това е името ми.
Засмях се леко. Бях в страхотно настроение. Иначе щях да започна да се заяждам с момичето.

Явно си пролича колко много енергия бе нахлула в Мемориал заедно с радостта , щом тя стъпи на твърда земя. Непознатото момиче подскачаше , като издаваше звуци , които подсказваха ,че я болеше.
-Аз , наистина , много съжалявам ! - възкликна нашето момиче и погледна към крака на непознатата , като силно се надяваше той да е цял.
''Ходи по земята и се радвай , а не по хорските крака!'' каза си Либерте и след това видя ,че момичето спря да подскача.
То се представи , а щом Либерте се увери ,че непознатата е добре реши ,че е и неин ред да се представи.
Тя вдигна гордо глава , незнайно защо , може би етикецията ѝ се показваше на преден план както винаги и избутваше всички други принципи и маниери.
-Аз съм Мемориал , много ли те заболя ? - и се усмихна вежливо и не много сигурно , като подаде ръка напред в знак на уважение

Останах стъписано от високомерното държание на Мемориал. Принцеса ли беше? Пак властни мацки...
-Ми добре съм.
Не обърнах внимание на идиотската й усмивка и подадената ръка.
-Скучно ми е, а и съм в добро настроение. Искаш ли да се разходим обаче без да ме настъпваш?
Божее! Какво ми ставаше?!? Канех напълно непозната на разходка. Аурата й беше странна... Напомняше ми на богиня...
-Извинявай... Хм, абе ти да не си богиня?!?

Разходка значи . . хм , явно наистина Мемориал бе липсвала от доста време. В години ,за които си спомняше , едва ли някой щеше да тръгне на разходка с някой ,с когото току що се е запознал.Тогв борбата за оцеляване беше голяма.
-Защо не .. - отвърна колебливо Мемориал и зачака момичето да тръгне първо и да определи посоката.
Да и със сигурност щеше да се постарае да не я настъпва повече ,защото ако продължаваше имаше голяма вероятност краката на Отрова да заприличат на плавници.
Щом направиха няколко крачки и нашата Либерте осъзна ,че бе изгубила нюха си ... или по-точно не се бе интересувала от това какво същество е момичето до нея , но явно то се беше поинтересувало и вече знаеше.
-Може да се кажа .. - отвърна Мемориал леко изненадана и след определено време знаеше ,че крачи редом с демон.Либерте беше решила да премълчи това ,че не бе просто богиня , а две богини в едно.
Да , определено много неща се бяха променили , преди да замине на ''разходка'' с кораба си демоните не бяха толкова дружелюбни .. А сега ... а сега дори въздухът миришеше на спокойствие , а не както преди на опасност и тревога ходеща по улиците и криеща се зад всеки ъгъл .

Усетих мислите на Либерте. Леко се издразних и на глас рекох:
-Просто денс в добро настроение, Мемориал. Иначе е по-добре да нямаш работа с мен.
Извадих от чантата си цигара и предложих.
-Искаш ли? Малборо бяло.. в чантата имам и алкохол.. Днес бях решила да ес напия, но Ваше Божестевно Височество ме възпира...
Позволих си леко насмешлива усмивка-
-Струвате ми се отсбнала, мадам? И на какво точно сте богиня?
Заяждах се. Усетих се.. Но все пак тя.. Направо каза, че съм ангелче.. А аз се страя да не съм...

Смятала да се напие , прозвуча сякаш го казваше с някаква цел. Може би се опитваше да покаже безхаберието си и това да подразни Мемориал , но ни най-малко. Тя дори не обмисли чутото и от устните се измъкна само едно лениво ''ахаа''.
Не след дълго цигарения дим достигна до Либерте и погъделичка нослето ѝ. Тя сбърчи нос , сви вежди и след това дочу следващите думи на момичето.
Била отслабнала ли ?! Това изречение не знаеше какъв смисъл точно трябваше да има , но Мемориал не се чувства никак по-слаба нито психически , нито физически. Може би по - важната част от думите и беше това на какво е богиня Мемориал и тя реши да отговори.
-Изкушението и войната - и се усмихна полувинчато .